Веселите Ключари

Веселите Ключари

Или нещо като тримата летящи холандци пред авариралата врата
Искра ЦЕНКОВА 24 часа
Загубили сте си ключа? Като капак на всичко жена ви е заминала заедно с  децата в провин­цията за няколко дни. Или просто бравата ви е заяла и за нищо на света не иска да се отключи. Вариант едно – ако сте здравеняк, правите на трески с рамо външната врата и си влизате у дома. Но ако сте барикадирали жилището си с метална врата срещу крадци? И в двата случая със сигурност ще спестите и пари, и емоции, ако се обърнете към ателието за аварийна ключарска помощ.
Справяли сме се с как­ви ли не критични ситу­ации, разказва Димитър Петров, който заедно с колегите си Даниел Ата­насов и Бисер Скилов от фирма „Лъки Локсмитс” са в 24-часова готовност да се отзоват на повик­ване само за броени ми­нути дори и на другия край на София.
Понякога навремен­ната ни намеса може да се окаже въпрос на живот и смърт споделя Димитър. Случаи всякакви. Например възрастен човек, паднал в стаята и счупил таза си. В същото време заключил апарта­мента си отвътре. Дете, което също оставило ключа в ключалката и не отговаря на виковете и трясъците по вратата на родителите си. Хората плачат безпомощни с мисълта за най-лошото. Напоследък много от по­викванията са свързани с надрусани в някой апар­тамент наркомани. В по­добни ситуации често за­едно с нас пристига и екип на „Бърза помощ”, разказва Даниел. Е, ос­вен трагични са имали и доста на брой комични ситуации. Оказва се на­пример, че заключилото се дете е дълбоко заспало, а в стаята му телевизорът работи с пълна си­ли. Или, че някоя полуго­ла дама, решила набързо да прескочи до съседката си по нощница, е прихлопнала разсеяно след себе си автоматич­но затварящата се врата. Най-невероятният им случай досега е с мъж, който в един и същи ден точно три пъти е търсил намесата им, за да може да си влезе вкъщи.
28-годишният Дими­тър Петров казва за себе си, че от три години е в ключарския занаят. Сега към ателието за изработ­ка на ключове-дубликати за всякакъв вид зак­лючващи устройства има и офис, и магазин, в който се предлага всич­ко необходимо за сигур­ността на дома ви, авто­мобила и всичко, което искате да запазите от чуждото посегателство. Така той и колегите му са успели да при покрият ключарските услуги от „А” до „Я” и да премах­нат границата между малкия бизнес и занаята.
За Даниел няма не-разгадана ключалка.
Няма училище за клю­чари, казва Димитър. А ключът към тайните на занаята в началото мо­же да бъде просто твое­то любопитство. Като дете е обичал да разгло­бява всичко попаднало в ръцете му, спомня си, че с часове разучавал механизма на действието му. Първата му крачка към ключарския занаят е бил един саморъчно направен шперц. Нищо, че родителите му никога нищо в дома им не са заключвали. Понякога и един-единствен шперц може да бъде достатъчен, за да се усетиш като ключар почти като Свети Петър. Днес обаче ни­то Димитър, нито Даниел и Бисер смятат, че вече са успели да „разсекретят” цялата информация за заключващите устройства, въпреки че до услугите им опират и от районните управления на МВР, от пожарната. Имат сключен до­говор и за обслужване на четири водещи банки. Всяка ключалка може да се окаже новост, всяка заключена кола — предизвикателство. Казват, че членството им в Съюза на ключарите в България, както и на европейския, и на американския браншови съюз, им дава предимството да са информирани за всички новости в обс­лужването на заключващите системи. Като технически директор на българския браншови съюз Даниел се надява да посети тазгодишния симпозиум в Щатите, а после да изнесе цикъл от лекции пред нашите ключари с членска карта.
А колко е дебела гра­ницата между добронамереното отваряне на чужди врати и престъпността? Колкото един конец, отговаря ми Димитър. Ненапразно, за да си член на Съюза на ключарите трябва да си с чисто криминално минало
Тази работа се върти само с много дискретност и лоялност, допълва Даниел. Отиваш на адрес и се превръщаш в нещо като кон с капаци — освен вратата и ключалката не виждаш нищо друго. След отваряне на вратата попълваш необходимите документи и ако случайно си ви­дял някаква подробност от интериора, забравяш я на мига, гласи следва­щото фирмено правило. Има и една хлъзгава подробност — може да се окаже, че самият крадец те е повикал, за да му отвориш чужд дом, продължава Даниел. За да не му станеш неволен съучастник, трябва да имаш набито око за де­тайлите. Никога обаче не се предоверявай само на интуицията си. Този, който поръчва отключване, трябва да си пред­стави документите. За­писваш данните му, тър­сят се като свидетели до­моуправител, съседи, из­готвя се протокол с то­чен ден и час, подписан от всички присъстващи. Неведнъж с този доку­мент се е налагало да оказват съдействие на съда при случаи, в които например едно жилище има двама конфронти­рали се помежду си соб­ственици.
Зад какви врати се заключва българинът?
Най-общо казано, до­мовете на повечето на­шенци са заключени с евтини, лошокачествени ключалки, с недобре монтирани брави, обоб­щава наблюденията си Димитър. Поставянето на няколко ключалки може единствено да по­забави малко крадците. Металните врати също не дават 100-проценто-ва сигурност. Като най-благонадеждни засега се приемат касовите бра­ви, но малко от фирмите се справят добре с мон­тажа им — от тук възник­ват и хорските пробле­ми с отключването им. Монтажът е много ва­жен, подчертават мом­четата от аварийната група. Иначе на пазара ни сега се предлагат око­ло 250 модела заключ­ващи системи за врати. Към всяка една брава може да се монтират около 50 вида патрони, но нито един от тях не би могъл да се приеме като напълно благона­дежден срещу крадци. Всеки патрон, дори и да е защитен срещу няка­къв вид инвазия, си има и слабо място. Има и патрони с фабрична защита срещу въздействие с шперц, но и при тях, както и при всички дру­ги, най-важен си остава монтажът. По-заможни­те българи ли? Е, те, раз­бира се, си купуват по-качествени заключващи системи, но и те не вина-ги спазват основното правило, въпреки че имат какво да крият  от престъпниците.
Да работиш, без да знаеш ден ли е, нощ ли е или празник, май не е никак весело? Така е, признават си момчета­та от фирмата, чието име в превод означава „Веселите ключари”. Твърдят обаче, че все пак се чувстват щаст­ливи. Живеят интерес­но, динамично, довол­ни са, че помагат на хо­рата. И не на последно място, особено при тая безработица — имат си работа.

Потърсете ключари - Lucky Locksmith за ANDROID Ключари за Android

Потърсете ключари - Lucky Locksmith за iPHONEКлючари за iPhone

Фирмен член на националния съюз на ключарите в България Национален съюз на ключарите в България