Или нещо като тримата летящи холандци пред авариралата врата
Искра ЦЕНКОВА 24 часа
Загубили сте си ключа? Като капак на всичко жена ви е заминала заедно с децата в провинцията за няколко дни. Или просто бравата ви е заяла и за нищо на света не иска да се отключи. Вариант едно – ако сте здравеняк, правите на трески с рамо външната врата и си влизате у дома. Но ако сте барикадирали жилището си с метална врата срещу крадци? И в двата случая със сигурност ще спестите и пари, и емоции, ако се обърнете към ателието за аварийна ключарска помощ.
Справяли сме се с какви ли не критични ситуации, разказва Димитър Петров, който заедно с колегите си Даниел Атанасов и Бисер Скилов от фирма „Лъки Локсмитс“ са в 24-часова готовност да се отзоват на повикване само за броени минути дори и на другия край на София.
Понякога навременната ни намеса може да се окаже въпрос на живот и смърт споделя Димитър. Случаи всякакви. Например възрастен човек, паднал в стаята и счупил таза си. В същото време заключил апартамента си отвътре. Дете, което също оставило ключа в ключалката и не отговаря на виковете и трясъците по вратата на родителите си. Хората плачат безпомощни с мисълта за най-лошото. Напоследък много от повикванията са свързани с надрусани в някой апартамент наркомани. В подобни ситуации често заедно с нас пристига и екип на „Бърза помощ“, разказва Даниел. Е, освен трагични са имали и доста на брой комични ситуации. Оказва се например, че заключилото се дете е дълбоко заспало, а в стаята му телевизорът работи с пълна сили. Или, че някоя полугола дама, решила набързо да прескочи до съседката си по нощница, е прихлопнала разсеяно след себе си автоматично затварящата се врата. Най-невероятният им случай досега е с мъж, който в един и същи ден точно три пъти е търсил намесата им, за да може да си влезе вкъщи.
28-годишният Димитър Петров казва за себе си, че от три години е в ключарския занаят. Сега към ателието за изработка на ключове-дубликати за всякакъв вид заключващи устройства има и офис, и магазин, в който се предлага всичко необходимо за сигурността на дома ви, автомобила и всичко, което искате да запазите от чуждото посегателство. Така той и колегите му са успели да при покрият ключарските услуги от „А“ до „Я“ и да премахнат границата между малкия бизнес и занаята.
За Даниел няма не-разгадана ключалка.
Няма училище за ключари, казва Димитър. А ключът към тайните на занаята в началото може да бъде просто твоето любопитство. Като дете е обичал да разглобява всичко попаднало в ръцете му, спомня си, че с часове разучавал механизма на действието му. Първата му крачка към ключарския занаят е бил един саморъчно направен шперц. Нищо, че родителите му никога нищо в дома им не са заключвали. Понякога и един-единствен шперц може да бъде достатъчен, за да се усетиш като ключар почти като Свети Петър. Днес обаче нито Димитър, нито Даниел и Бисер смятат, че вече са успели да „разсекретят“ цялата информация за заключващите устройства, въпреки че до услугите им опират и от районните управления на МВР, от пожарната. Имат сключен договор и за обслужване на четири водещи банки. Всяка ключалка може да се окаже новост, всяка заключена кола — предизвикателство. Казват, че членството им в Съюза на ключарите в България, както и на европейския, и на американския браншови съюз, им дава предимството да са информирани за всички новости в обслужването на заключващите системи. Като технически директор на българския браншови съюз Даниел се надява да посети тазгодишния симпозиум в Щатите, а после да изнесе цикъл от лекции пред нашите ключари с членска карта.
А колко е дебела границата между добронамереното отваряне на чужди врати и престъпността? Колкото един конец, отговаря ми Димитър. Ненапразно, за да си член на Съюза на ключарите трябва да си с чисто криминално минало
Тази работа се върти само с много дискретност и лоялност, допълва Даниел. Отиваш на адрес и се превръщаш в нещо като кон с капаци — освен вратата и ключалката не виждаш нищо друго. След отваряне на вратата попълваш необходимите документи и ако случайно си видял някаква подробност от интериора, забравяш я на мига, гласи следващото фирмено правило. Има и една хлъзгава подробност! Може да се окаже, че самият крадец те е повикал, за да му отвориш чужд дом, продължава Даниел. За да не му станеш неволен съучастник, трябва да имаш набито око за детайлите. Никога обаче не се предоверявай само на интуицията си. Този, който поръчва отключване, трябва да си представи документите. Записваш данните му, търсят се като свидетели домоуправител, съседи, изготвя се протокол с точен ден и час, подписан от всички присъстващи. Неведнъж с този документ се е налагало да оказват съдействие на съда при случаи, в които например едно жилище има двама конфронтирали се помежду си собственици.
Зад какви врати се заключва българинът?
Най-общо казано, домовете на повечето нашенци са заключени с евтини, лошокачествени ключалки, с недобре монтирани брави, обобщава наблюденията си Димитър. Поставянето на няколко ключалки може единствено да позабави малко крадците. Металните врати също не дават 100-процентова сигурност. Като най-благонадеждни засега се приемат касовите брави, но малко от фирмите се справят добре с монтажа им. От тук възникват и хорските проблеми с отключването им. Монтажът е много важен, подчертават момчетата от аварийната група. Иначе на пазара ни сега се предлагат около 250 модела заключващи системи за врати. Към всяка една брава може да се монтират около 50 вида патрони, но нито един от тях не би могъл да се приеме като напълно благонадежден срещу крадци. Всеки патрон, дори и да е защитен срещу някакъв вид инвазия, си има и слабо място. Има и патрони с фабрична защита срещу въздействие с шперц, но и при тях, както и при всички други, най-важен си остава монтажът. По-заможните българи ли? Е, те, разбира се, си купуват по-качествени заключващи системи, но и те не вина-ги спазват основното правило, въпреки че имат какво да крият от престъпниците.
Да работиш, без да знаеш ден ли е, нощ ли е или празник, май не е никак весело? Така е, признават си момчетата от фирмата, чието име в превод означава „Веселите ключари“. Твърдят обаче, че все пак се чувстват щастливи. Живеят интересно, динамично, доволни са, че помагат на хората. И не на последно място, особено при тая безработица — имат си работа.